KOKONA

🤰✨ KOKONA & MOTHER – грижа за красивия бюст по време на бременността. Бременността е специален период, в който тялото ти се променя. 💕 Подари на кожата на бюста си ежедневна грижа с KOKONA & MOTHER Breast Oil.
Този продукт е клинично тестван.
🌸 Подпомага поддържането на еластична и гладка кожа
💆‍♀️ Подходящо за масаж и тонизираща грижа
✨ Оставя кожата мека и приятно освежена
🤱 Специално разработено за грижата за бюста по време на бременността
💧 Комбинация от масла с усещане за гладкост и комфорт
📦 Количество: 120 мл

Погрижи се за кожата си с любов – всеки ден! ❤️

👉 Научи повече и поръчай от официалния сайт:
KOKONA & MOTHER Breast Oil

#Бременност #ГрижаЗаБюста #Мама #Майчинство #Козметика #ГрижаЗаКожата

🤰✨ KOKONA & MOTHER – грижа за красивия бюст по време на бременността
Бременността е специален период, в който тялото ти се променя. 💕 Подари на кожата на бюста си ежедневна грижа с KOKONA & MOTHER Breast Oil.

🌸 Подпомага поддържането на еластична и гладка кожа
💆‍♀️ Подходящо за масаж и тонизираща грижа
✨ Оставя кожата мека и приятно освежена
🤱 Специално разработено за грижата за бюста по време на бременността
💧 Комбинация от масла и силикони за усещане за гладкост и комфорт
📦 Количество: 120 мл

Погрижи се за кожата си с любов – всеки ден! ❤️

👉 Научи повече и поръчай от официалния сайт:
KOKONA & MOTHER Breast Oil

#Бременност #ГрижаЗаБюста #Мама #Майчинство #Козметика #ГрижаЗаКожата

Пазарувайте качествена българска козметика ОНЛАЙН на адрес www.kokona.net
Cosmetics is Magic! Its role is to hide our defects and reveal our beaty! Everything we have creaed for you was made with lots of love and responsibility.
KOKONA cosmetics is for all women and men wishing to be more attractive.
We have not forgotten the ones that make our lives happier - the little babies and their first touch to the world of health and beauty.
KOKONA - COSMETICS FOR HEALTH!
Подарете си красота от природата – паролата е КОКОНА!
Пазарувайте качествена българска козметика ОНЛАЙН на адрес www.kokona.net

Жертвата като мярка за любов – Хорхе Букай

Това е една от най-красивите и трогателни любовни истории. Дължи популярността си на американския писател О’Хенри, който от своя страна я е взаимствал от стара швейцарска коледна приказка.

В малко село в полите на една планина живеели красив младеж и прелестна девойка. Още когато тя била на тринайсет, а той – на осемнайсет години, си били дали дума да се вземат. Младежът бил висок и снажен, защото още от малък помагал на баща си, който бил дървар. Девойката имала дълги руси коси до кръста и красиви сини очи.

Цялото село се радвало на годежа им. Един ден, когато момичето навършило осемнайсет години, а момъкът двайсет и три, съселяните им решили, че е дошло време да им помогнат да вдигнат сватба.

Подарили им малка къща, към която имало парцел с дървета, за да може младежът да работи като дървар. След сватбата младоженците заживели в къщичката за радост на своите съседи, на семействата си и на цялото село, което било помогнало да се съберат.

Прекарали така цялата зима, лятото, пролетта и есента, като не можели да се нарадват на щастието си. Малко преди да се навърши първата годишнина от сватбата им, невестата решила да подари на съпруга си нещо, което да му покаже голямата й любов. Ако му подаряла нова брадва, щял да я използва за работа – и толкова; не й се струвало достатъчно да му подари пуловер, тъй като и преди това му била плела пуловери; хрумнало й да му сготви празнична вечеря, но и това не било достатъчно…

Решила да слезе в селото, за да види дали няма да намери нещо там. Колкото и да обикаляла, не намерила нищо, което да изрази голямата й любов и което да може да купи с монетите, които от седмици спестявала от парите за пазар.

Докато минавала покрай единствения бижутериен магазин в селото, видяла красива златна верижка, изложена на витрината. Тогава си спомнила, че имало само един предмет, който съпругът й обожавал и смятал за безценен – златния часовник, който бил получил като подарък от дядо си преди смъртта му. От малък пазел часовника в кадифена кутийка, която винаги държал до леглото си. Всяка вечер отварял чекмеджето на нощното си шкафче, изваждал часовника от кутийката, полирал го, навивал го няколко пъти, оставал заслушан в тиктакането му, докато стрелките се движели, отново го излъсквал, погалвал го и го прибирал пак в кутийката.

Жертвата като мярка за любов - Хорхе Букай“Колко ще се зарадва, ако му подаря тази златна верижка за часовника“, помислила си младата жена. Влязла да попита за цената, но когато я научила, се сепнала. Верижката струвала много повече, отколкото предполагала и отколкото била спестила. Трябвало да спестява за още три годишнини, за да може да си я позволи. Тя обаче не можела да чака толкова.

Напуснала селото натъжена, като се чудела и маела какво да направи, за да намери парите, които не й достигали. Хрумнало й да си намери работа, но не умеела да прави нищо. В това време минала покрай единствения фризьорски салон в селото, на чиято витрина стоял следния надпис ” Изкупуваме естествена коса”. Тъй като тя не била подстригвала русите си коси от десетгодишна възраст, влязла да попита дали може да ги продаде.

Парите, които й предложили, били достатъчни, за да купи златната верижка, и дори щели да й останат за кутийка, в която да се поберат верижката и часовникът.

- Ако след три дни дойда да ви продам косите си, ще ги купите ли? -попитала младата жена.

- Разбира се – отговорила собственичката на салона.

- Тогава ще се върна след три дни.

Отишла до бижутерийния магазин, дала предплата за верижката и се прибрала у дома, без да каже нищо на мъжа си.

В деня на годишнината двамата се прегърнали малко по-силно от обичайното. След това той тръгнал за работа, а тя слязла в селото.

Подстригала косата си съвсем късо и с получените пари се отправила към бижутерийния магазин. Купила златната верижка и дървената кутийка. Когато се прибрала у дома, зачакала с нетърпение съпругът й да се върне от работа.

За разлика от друг път, когато осветявала цялата къща, за да го посрещне, този път запалила само две свещи и покрила главата си с шал – знаела колко много той обичал косите й и не искала да види, че ги е отрязала. По-късно щяла да намери начин да му обясни.

Съпругът й се прибрал. Прегърнали се силно и си казали колко много се обичат. След това тя извадила дървената кутийка, в която била сложила златната верижка за часовника. Той отворил гардероба и извадил оттам голяма кутия, която бил скрил, докато тя не била вкъщи.

Кутията съдържала две красиви гребенчета за коса, които той бил купил… като продал златния часовник на дядо си.

Ако все още вярваш, че жертвата е мярка за любов, моля те от време на време да си припомняш тази история. Смисълът на любовта не се измерва единствено с нашата възможност да се жертваме неуморно за другия, а най-вече с готовността ни да се радваме на самото му съществуване. Ако те обичам, най-доброто, което мога да направя, е да полагам усилия, за да можем двамата да преживяваме едно от най-големите удоволствия: срещата между нас.

Хорхе Букай, Из ” От самоуважението до егоизма. Разговор между мен и теб”

Днес ще ви разкажем за:
☀️☀️☀️‼️☀️‼️☀️‼️☀️‼️☀️‼️
Историята на истинския дървен човек Пинокио Санчес
Най-известната кукла в света – Пинокио – е имала за прототип реално съществувал човек с трагична история.

Базиликата Сан Миниато ал Монте се извисява над Тоскана от XI век. Казват, че най-пленителната гледка към града се открива точно от там по залез. Напористите туристи не пропускат да се разходят сред сградите на манастира, превърнат някога от Микеланджело в отбранителна крепост. Особено очарование има и старинното гробище към него.

Чули за красотата на тази местност, през 2001 г. американски археолози, провеждащи разкопки в околностите на Флоренция и Пиза, успяват да убедят италианските си колеги да направят разходка до базиликата. На гробището те отдали почит на писателя Карло Колоди, отбелязан върху надгробната плоча с истинското си име – Лоренцини. След краткото поклонение тръгнали между редиците гробове и недалеч видели надгробен камък с надпис: „Пинокио Санчес, 1790-1834“. Учените не можели да подминат въпроса – бил ли е истински Пинокио, дървеното момче с растящ нос?

Стигнало се до ексхумация. Поканили авторитетния хирург Джефри Фикшън. Резултатите били поразителни – Пинокио Санчес бил наполовина дървен! Погребаният човек имал дървени протези вместо крака и дървен нос. На една от протезите открили дори клеймото на майстор Карло Бестулджи. Загадката ставала все по-сериозна.
Изследователите успели да открият оцелели църковни записки, които ги повели по следата. Така била открита историята на дървеното човече и неговия прототип.

През 1790 г. в бедното семейство Санчес се родило момче. Нарекли го Пинокио, което означавало борова шушулка. Не след дълго разбрали, че детето никога няма да порасне. Пинокио бил малък човек, спрял завинаги на 130 сантиметра височина. Все пак го взели войник, когато Италия воювала за своята независимост. На 18 години той станал полкови барабанчик. Петнайсет години прекарал Пинокио Санчес на фронта. Върнал се в родната си Флоренция като инвалид – без крака и без нос. Съдбата го сблъскала с Карло Бестулджи, за когото местните казвали, че е продал душата си на дявола – правел експерименти, на които никой друг не се решавал. Майстор Карло предложил на Пинокио да му помогне. Направил му дървени протези и дървен макет на нос. Така малкият безног човек се превърнал в дървен мъж. Той станал звезда на пътуващ цирк с вида си на подвижна марионетка, събирал множество любопитни зрители, които искали да видят дървеното чудо. Загинал по време на един от триковете си, падайки от високо.

Карло Лоренцини, когото познаваме като Карло Колоди, е роден доста по-късно – през 1826 г. Като дете видял дървеното момче в цирка и впечатлението останало завинаги. Майката на Карло била прислужница в богата фамилия, но семейството успяло да спести достатъчно за образованието на сина си и той завършил семинарията. Не станал свещеник – започнал работа в книжарница, а по-късно станал журналист, театрален критик, преводач. На него италианските деца дължат първите преводи на приказките на Шарл Перо.

Карло Колоди умеел да разказва на достъпен и много харесван от децата език. Но той никак не обичал деца. Всъщност историята за Пинокио е била замислена като трагичен роман, а не като детска приказка. Но първо започнал да я отпечатва първият в историята на Италия детски вестник. Все пак Колоди искал да представи дървеното човече в неприятна светлина и му придал качества, които смятал за нетърпими – Пинокио бил палав, непокорен, лъжлив. Финалът, който Колоди замислил, звучал така:

„Котаракът и Лисицата вързаха ръцете му зад гърба, пъхнаха врата му в клупа и го затегнаха около гърлото, а после го обесиха на дъбовия клон. Сърдито ревял и вил буйният северен вятър, подхвърляйки пребитото тяло на бедната марионетка…“.

Колоди си мислел, че това ще послужи като поука за всички непослушни деца. Но не се получило. Редакцията била засипана от детски писма с молба Пинокио да бъде спасен. Издателите поискали това от Колоди и така му се наложило да съживи героя си, да разкаже за неговата промяна и да му осигури щастлив край.

Книгата донесла световна слава на Карло Колоди. Преведена е на 260 езика. През 1883 г. след края на историята за Пинокио Колоди станал главен редактор на „Вестник за деца“.

Това обаче не било достатъчно за учените. Връзката между двамата флорентинци, погребани може би случайно на гробището Сан Миниато ал Монте, все още била несигурна. Те продължили да изучават документите. Един ден се появил кореспондентът на местния вестник, който им донесъл листче, изписано на ръка:

„Аз съм наследник на братовчедката на Карло Лоренцини. В нашия род не е прието да унищожаваме писма. Четох статията ви и разбрах, че разполагам с това, което ви е нужно“.

В семейния архив било запазено писмо от Колоди.

„Скъпа братовчедке, питаш ме за близките ми планове. В предишното писмо ти разказах за този нещастен, но много мъжествен човек – Пинокио Санчес. Искам да пиша за него. Отначало мислех да пиша сериозен роман. Но незнайно защо започнах приказка за деца. Сам не разбирам защо. Та животът на Пинокио е бил трагичен, не приказен. Какво ще излезе в края на краищата, не знам“.

Експертиза потвърдила, че писмото е писано от Колоди. Така била намерена и доказана връзката между дървената кукла и Пинокио Санчес.

Площад Славейков

Пинокио Санчес (1790-1834 г.) е бил истински човек. Кадър от филма "Пинокио" с Роберто Бенини.

БИЛКОВИ ВАЗЕЛИНИ - Билки, природа и здраве!!!
Има ли по хубава и по-плодородна страна от България?
Има ли по-ароматно масло от Българското розово масло, от прекрасната лавандула на карловските и казанлъшки полета, от боровото масло на Родопите, от тучните поля с невен и лавандула?
Това е нашата България - красива и богата на арес https://kokona.net/HERBAL-VASELINES

Така ми каза стария пощальон на гарата:
"Едно време имаше писма за дузина любови, сега няма любов и за едно писмо...Сега ги гледам разхвърчали се по няколко адреса, разделят се без да им мигне окото, на другия ден са вече с другиго. Едно време аз бих умрял за моето момиче, толкоз я обичах. Старите питай за любовта от пръв поглед до последен дъх, как е, що е, ако един мъж те иска с цяло сърце, и ако е мъж знаеш ли как ще те вземе без да му дреме на шапката, ей така с храброст, с пълни очи от обич, и на ръце ще те носи, както аз моята Йордана я носех. Преди си ги вземахме жените от раз, не грубиянски, а мъжката, с топли думи, с цвете на среща, чакаш я с нетърпение, а само да ѝ докоснеш ръката и тя се изчервява, па я ухажваш, па до де ти пристане се влюбваш в нея още сто пъти, ама и на думата си държахме навремето, за тва е тая приказка ,,мъжка дума", сега станали страхливци мъжките, искат да ги пожелаели, да им се обяснят (смее се). Лъжат ли се, не са ли намерили оная що търсят не знам...нооо жената се краде, оная дето я сакаш и сънуваш отиваш и си я вземаш, и си я пазиш, няма голяма философия тука, само мерак.
Любомира Димов

KOKONA SUN
Това е лятото -топло, слънчево, щастливо!
Кадифен загар,траен тен - море, слънце, плаж, мечти!
Аз и ти! А после то и още хиляди усмивки и игри!

Kokona sun - здравословен тен - за мама, татко и за мен на адрес https://kokona.net/KOKONA-SUN

S.O.S - Защита от комари
Със защитата на SOS Репеленти - сега Вие може да бъдете навсякъде - на море, планина, река, докато спортувате или вършите селскостопанска дейност, или просто в ресторанта на открито.
Комарите не ви харесват - ужилването невъзможно!

адрес за защита https://kokona.net/KOKONA-SOS