Healthy Life Adviser

Когато чуем „упражнения за седалище“, често първата ни асоциация е с външния вид.
Но истината е, че тази мускулна група прави много повече за нас.
След 40 започваме постепенно да губим мускулна маса, естествен процес, който може да повлияе на силата, баланса и метаболизма ни. Именно затова силовите тренировки стават все по-ценни с възрастта.
Седалищните мускули са най-голямата мускулна група в тялото. Те участват във всяка крачка, при ставане от стол, изкачване на стълби, поддържане на стабилен таз и добра стойка.
Освен това скелетната мускулатура е основното място, където организмът усвоява голяма част от глюкозата под действието на инсулина. Затова поддържането на добра мускулна маса е важна част от грижата за метаболитното здраве.
Затова аз не гледам на тези упражнения като на начин да оформя тялото си.
Гледам на тях като на инвестиция.
Инвестиция в това да се движа с лекота.
Да бъда силна.
Да пазя костите и ставите си.
Да се чувствам уверена в тялото си и след години.
Защото за мен тренировките никога не са били наказание.
Те са един от начините да кажа на тялото си:

„Благодаря ти, че ме носиш всеки ден. Нека се погрижа и аз за теб.“ 🤍

💬 Кажи ми... включваш ли силови упражнения в тренировки�

Не мечтая за перфектен живот.

Мечтая за живот, в който:
🤍 печеля добре, защото работя с желание
🤍 изглеждам добре, защото се грижа за себе си
🤍 върша работата си с удоволствие
🤍 намирам време да се смея, да пътувам и да създавам спомени
🤍 не забравям, че женствеността не е възраст, а отношение към себе си.

И най-важното…
Да не губя енергия в опити да се харесам на всички.
Защото винаги ще има хора, които няма да те разберат.
Винаги ще има мнения.
Винаги ще има критика.
Но когато знаеш коя си, чуждият шум просто спира да има значение.
Истинският лукс не е скъпата чанта.
Не са високите токчета.
Не са филтрите.
Истинският лукс е да живееш живота си по своите правила.
Да работиш за мечтите си.
Да се грижиш за себе си без чувство за вина.
Да се радваш на малките моменти.
И да не позволяваш на чуждото мнение да определя собствената ти стойност.
Това е енергията, която избирам всеки ден.

И честно казано… много ми отива. 🤍

Кога започнахме да измерваме хората с числа, вместо със сърце?❤️🥺

Вчера , докато с Дени слушахме „Малкият принц“ по пътя към вкъщи, се улових, че отново слушам същите думи… но ги чувам по съвсем различен начин.

Този откъс от „Малкият принц“ ме накара да се замисля… кога престанахме да бъдем деца?

„Възрастните обичат цифрите.“
Колко кратко изречение.
И колко истина има в него.
Като деца искахме да знаем дали някой е добър. Дали обича да се смее. Дали ще ни стане приятел. Дали обича да гледа облаците, да събира камъчета или да гони пеперуди.
После пораснахме.
И започнахме да задаваме други въпроси.
На колко години е?
Какво работи?
Колко печели?
Колко струва къщата му?
Колко последователи има?
Незабелязано започнахме да измерваме хората с числа.🥺
А най-важните неща никога не са можели да се измерят.
Добротата няма цена.
Смехът няма тегло.
Любовта няма статистика.
Приятелството няма етикет.
И може би точно това се опитва да ни каже Екзюпери.
Не че възрастните са лоши.
А че с годините започваме да задаваме грешните въпроси.
Днес си пожелах нещо.
Да не позволявам на живота да ми отнеме любопитството.
Да не спирам да се възхищавам на малките неща.
Да намирам време за истории с Дени, за разговори, за залези, за смях без причина.
И най-вече…

Да не забравям, че понякога най-важното нещо за един човек не е колко има.
А какво носи в сърцето си.❤️
Може би затова „Малкият принц“ не е книга за деца.
Тя е книга, която тихо ни напомня какви сме били… преди светът да ни убеди, че цифрите са по-важни от хората.

🤍 А ти кога за последно зададе въпрос, на който не може да се отговори с число?